Купи ми това, искам онова

На въпроса как се справяте с неистовото желание на вашия 5-6-годишен син да се сдобие с всички играчки в магазина, няколко майки ми отговориха с въпрос: „Ама ти с теб ли го водиш по магазините?“

Аз съм баба и смело го водя. Наложи се да създам нови правила, които родителите му явно не бяха пробвали.

Те обаче работят и могат да помогнат на всеки да се справи с истериите на малчугана в магазина.

Изкушенията

Най-лесният съвет е да планиратe така пазаруването, че да не се налага да го водите на места, където изкушенията са в изобилие. Ама такива места наистина няма. Сигурно сте се убедили в това.

Дори да мине край павилион за вестници, детето забива пръсти в най-долния ред на височина на очите си, където, разбира се, са разположени списания с пакетирана в тях играчка.

И няма значение дали то знае буквите, дали познава това списание. Просто настоява да го има. Стиска го и отказва да го върне на рафта.

Аналогичен е проблемът в гастронома, кафенето и дори в книжарниците.

С две думи, няма място, което търговците не са подредили така, че да грабне очите на детето и да залепи и двете му ръце върху продукта. Останалото е ваш проблем.

Често и на околните, защото то пищи неистово, тръшка се по земята и очаква съчувствие и подкрепа от околните.

За него това поведение е спасително, защото родителите не искат да се излагат. Решават, че е по-просто да отстъпят, да купят това или онова, за да се спасят от резила и от коментари от сорта “в магазина ли ще си възпитавате детето.“

Затова на запад пазаруват масово по интернет. Това пести нерви, време и е доста по-изгодно за семейния бюджет.

Планът

Ако се наложи да пазарувате заедно, не купувайте първия плик бонбони, шоколад (играчка), които то ще грабне от рафта още на влизане в магазина.

И, за да не капризничи през цялото време, превърнете пазаруването в игра. Подготовката трябва да започне от дома с обяснение какво точно ви трябва от този магазин. Разработете сценарий подобен на игрите у дома. Ако детето може да пише, нека направи списък с покупките (ако не може, да ги нарисува с картинки).

След това нека само открие този продукт в магазина, да го сложи на електронната везна, дори и с помощта на родителите, да натисне бутона, за да вземе етикет, да го залепи и да сортира продуктите в количката за пазар.

Наградата

Ако родителите са убедени, че детето не е досадна пречка, а помощник, то ще усети това и ще се стреми да се представи още по-добре.

Понякога и добре обмисленият сценарий се проваля. И, ако детето се вкопчи в някоя играчка, която настоява да купите, със спокоен тон му кажете, че тя не е в списъка за днес, но ако много я иска, ще планирате кога да бъде купена. Важно е спокойствието на родителите, убедителният тон и да разговарят с малчугана като с възрастен. На равни начала, без да го заплашват и назидават.

Важно е също така да спазят обещанието, което са дали и рано или късно детето да получи това, за което са се договорили. Защото то помни обещанията на мама и татко.

Особено, ако ще получи подарък.

Договор

Друг начин да отстъпите е отново с преговори.

Например: "Няма да ти купя бонбони или сладолед, защото сега трябва да обядваме, но след като се нахраниш, ще отидем на театър.“

Вариантите, които може да предложите, са различни, важен е резултатът. Както и да не допуснете капризите на детето да победят. И ако запазите хладнокръвие, наистина ще успеете.

Обезателно го похвалете, че се е държало като „голямо момче“ и отново повторете за какво точно е похвалата.

„Ти ми помогна за пазаруването. Държа се като възрастен. Не мрънка и не хленчи: купи ми това, искам онова. Затова заслужаваш похвала“.

Веселина Мончева